Режат ни майчинството?

С кооперативите е друго, понеже там участват самите родители, не е частна градина, където си оставяш детето някому, а сам участваш заедно с останалите родители в гледането на децата.

Кооперативите в чистия им и безкористен вид- да, те трябва да са освободени от данъци и такси. Но пак трябва да има някакви документи, ХЕИ, да се проверят родителите, които участват- всичко е за по- голяма сигурност за децата.
Аз обаче имах пряк поглед върху един кооператив, който хем беше нелегален, хем развиваше търговска дейност. Организираха занятия за външни деца, които се плащаха по 3лв на час, предлагаха гледане на деца срещу същата сума без участието на родител.
В такъв случай трябва да се регистрират като търговско дружество, фирма ли, ЧДГ ли, не знам, но щом генерираш печалба, трябва да плащаш и данъци.

По-дългото майчинство в никакъв случай не трябва да се разглежда като "ущърб" на професионалното развитие на коя да е жена. Не мога да говоря за България, тъй като от много години не живея в БГ, но точно тези корпорации не осъзнават изобщо какво правят - говорейки като някой, работил 10 години на висок пост в такава. В момента, в който имах първия спонтанен аборт, нещата се промениха. А след втория директно взеха мерки. Как вижда корпорацията горното изречение - тази дама иска още едно дете, което означава още едно майчинство, на нас не ни трябват такива дами, които не дай си боже искат да имат две деца. Направиха т.нар. "преструктуриране" на отделът, в който работех и това преструктуриране винаги е значело само едно - ще изтръстват гнилите ябълки. Съответно, независимо колко опит, образование и умения имаш, се налага да кандидатстваш за собствентата си работа отново. Тъй като бях напълно наясно какъв е целият този цирк, кандидатствах за 3 позиции, като за всяка една от тях имам повече от кой де от другите кандидати. Неприятното за дадената корпорация беше, че аз и мъжът ми вече бяхме развили семеен бизнес, който надвишаваше двойно приходите от мечтаната ми кариера и дамите от човешки ресурси изобщо не бяха подготвени за разговорът, който си мислеха, че ще проведат с мен. Не бях одобрена за нито една от трите позиции, за които кандидатствах, дори и за моята собствена, която работех в конкретния момент. Идеята е, че ако аз сама си тръгна няма да има нужда да ми плащат обезщетения на асет с висок пост, с над 10 години зад гърба си в компанията. Другият проблем беше, че това, което работех аз е изключително тяхна ниша и опита и знанието просто идва с годините работа. Бе ми предложено да остана като консултант, т.е. да обуча кой да е, на половината на тогавашната си заплатата. Тъй като най-вероятно очакваха приклещена в ъгъла жена без много избор, гръмкият ми смях определено ги стресна. Обясних, че това, което предлагат, не съм кандидатствала за него и каква е причината да не съм одобрена за другите 3 позиции. Много мънкане и гледане в земята, аз вече бях доволно бясна - искат да се оттърват от жена, която иска да има второ дете - им направих контраоферта. Ще остана да работя за вас на тази позиция и заплалата, която давате за нея умножена по две. Шокът в стаята беше пълен. Невъзможно. Ок, ваш ход, какво правим сега? Опитаха се да ме убедят да остана като консултант, което го взимам като чиста подигравка - ако искат опита и знанията ми - те не са безплатни, особено след мръсния ткрик, който ми скроиха. Тъй като не бях одобрена за коя да е позиция, минахме на обезщетени, което в моя случай заради годините в компанията и позицията, на която бях, беше приятно закръглено, но трябваше да остана още 3 месеца - правило за всеки работещ над 5 години в компанията. След което ме помолиха да остана още един месец, за да можел еди кой си да отидел в отпуска. Ок, няма проблем. След като през изминалите 3 месеца затрих всичко, което би им било полезно, имам писмено съгласия за допълнителен месец, съответно допълнителна заплата - отидох при GP-то си и поисках бележка, че спонтанните аборти са ме вкарали в дълбока депресия и е много важно да почивам, т.е. медицинско, че съм негодна за работа. Оставих ги да се удавят последния месец в пълна каша и дори и не посмяха да мрънкат за четвъртия месец. Никога повече няма да работя за подобни корпорации, никога. Единствения ущърб е за тяхна сметка, моето професионално развитие процъфтява.