Психически тормоз на работното място

Съгласна съм с последния коментар.

Относно работата ако имаш възможност отнякъде другаде да получиш знания за нещата, които не са ти ясни, опитай се да ги придобиеш. Ако трябва влоши време в това да научиш тънкостите и да станеш добър и ценен кадър, който с лекота си върши работата.

В никакъв случай не позволявай да ти се влияе психически, повтаряй си, че тази дама няма как да те определя ти каква си и че един човек е способен да прави с теб това, което ти самата позволиш.

По отношение на колежките, или ги е страх или просто и те са като нея и си падат по сеира, по това можеш и да разбереш що за стойностен е един човек.

Винаги бъди усмихната, дори отвътре да ти ври, усмихвай се, бъди позитивна, покажи им, че номерата им никак не вървят и че не може по никакъв начин да ти навредят. Отстоявай себе си, щом харесваш тази работа и я усещаш като своята.

Успехи!

Благодаря ви! Ще се опитам да не обръщам толкова внимание. Засега мисля, че се справям добре с работата, даже мога да кажа, че имам повече трудов опит от тях, защото в частната фирма съм изпълнявала няколко различни длъжности. Аз по принцип съм изпълнителна и съвестна, и работя, не обичам да се скатавам.

Ти си си супер! И можеща, и знаеща, и съвестна и мотивирана. В частния сектор си видяла много повече от тях. Те знаят много добре това. Въпреки, че са уредени там от някого ти си заплаха за тях, защото нарушаваш гнилото статукво и най-вече, защото заради теб на тях ще им се наложи да работят - усърдни и мотивирано като теб, пък те не искат това.
На мен първата ми работа беше в общинско предприятие. Бях млада и мотивирана. Имах още 4 колежки. Държанието им беше същото. Гледах ги как 4ри жени вършат работа, която може да се върши от двама. Бааааавно, всеки ден по мааааалко за да изглежда, че нещо правят. Аз наивна си свършвам нещата за 2-3 часа и искам още и още работа понеже не мога да стоя така “диван чапраз”. Ей тогава откачиха. Помолих да ни дадат компютър, направих екселски табели за да си помагаме, исках да пишем писма на нега и да ги принтираме. Най-възрастната колежка, също пенсионерка се сърдеше като малко дете, защото на компютъра тя не може и не иска да пише, а ако го имаме тя остава без работа. Тя пишеше по 3 до 5 служебни бележки на ден с индиго на пишеща машина. Па ако ги обърка ги пише отново и така минава деня. Не съм си представяла, че голям човек може да се инати като малко дете. Другата пък беше напълно убедена, че не може за кратко време да си свършвам безгрешно работата и неизвестно как започна да ми подава грешни числа. Съответно аз като започна с грешни числа всички при мен се обърква. Тя после изтрива с гумичката и пише вярното число при нея, така че грешката да остане при мен. “Хванаха” ме така няколко пъти, че правя грешки. За късмет се разболя и трябваше аз да я заместя. Така видях, че нямам грешки, а тя трие и маже. Или пък веднъж ми казват, че нещото се прави така, а след това по друг начин и ме изкарват, че аз не съм разбрала. За това си записвах и като ми каже, че не съм разбрала и казвам директно “на тази и тази дата когато обсъждахме този и този случай, ти ми каза, че се прави така. Сега казваш, че се прави по друг начин. Кажи как е последно за да не допускам грешки”. Много мразят точно назоваване на факти и когато човек е конкретен и по въпроса. Силата съм им разтягането на лукуми и увъртането, говоренето с недомлъвки за да може да увъртат.

Мога да дам следните съвети:
1. Не обръщай внимание на колежките, които се държат така с теб, явно ти завиждат, че си по-способна. В случая неизправните са те, защото с поведението си възпрепятстват ефективността на работния процес.
2. Когато е нужно да ги питаш нещо по работа ги питай, твое право е. Ако не ти отговорят или ти отговорят нещо невярно, или ти правят спънки и не ти съдействат по някакъв начин, отиваш  веднага при прекия ръководител и излагаш проблема. Например: "Не ми е ясно до кого да адресирам това писмо, питах колежките,но те не ми отговориха, моля Вие да ми разясните", или "Не мога да завърша отчета в срок, защото колежката Х отказва да ми предостави необходимите данни".На пръв поглед такова поведение може да изглежда детинско,но всъщност така ще докажеш, че си съвестен служител, който иска работата да върви и спазва така характерната за администрацията йерархическа субординация, като информира прекия си ръководител  за всеки проблем, който може да намали ефективността на работния процес.
3. Попитай шефа могат ли да те преместят да не работиш в едно помещение или в един екип с тях.

За съжаление не мога да се преместя отделно от тях

Отиваш при нея и ѝ пускаш записа, после ѝ казваш, че или престава или подаваш жалби навсякъде, включително и в прокуратурата.
Без повече обяснения. После се радваш на свободата.
Ако търси диалог извън работата я спираш - не ти дължа нито дума.
Лесно е, като настъпиш мишката и млъква.

Да, по принцип е така, но е зет й е председател на районен съд. И не е чак толкова лесно. А пък записът нали е незаконен?

Няма зет, сват, на булката брат. Има една мишка и ти, настъпи я.
Ще свие перки и толкоз. Пък ти се дръж все едно нищо не е станало.

Именно.
На 4 очи и без свидетели

Другия проблем авторке е, че си мълчиш най-вероятно когато тя агресира.
А това е груба грешка.
Когато те нападат вербално, отговаряш подобаващо. Не мълчиш.
Защото явно мълчиш и затова ти се качват на главата.

Да teddynm и това е идея.


Виж дали не е алергична към нещо. И я почерпи подобаващо.

Не е точно така, защото когато опитах да се защитя, срещу мен скочиха двете възрастни. Те работят заедно отдавна и се подкрепят / не се понасят/, но злобата срещу мен ги обединява. Пенсионерката се страхува да не й взема работата, защото е със средно образование. Другата също няма образование.
А за мълчанието - да, права сте. Стигнала съм до етапа, че само като чуя гласа й, и откачам. Иначе през работния ден се старая да мълча, не коментирам нищо в нейно отсъствие, защото знам, че другите това чакат.

Дай точен пример.
Какво ти казват и ти какво им отговаряш.

Ще коментирам това, което мен ме възмути в мисленето ти - че не искаш писмена жалба, защото ще навредиш на прекия си началник, а той бил свестен. Жена, събуди се. Той е началник и взима по-голяма заплата, защото носи повече отговорности. Не е твоя работа да мислиш кое ще му навреди, не си му майка. Като не може да озапти злобите, пишеш жалбата и я подаваш нагоре. Тези над него може и да могат. Търси си правата и си защитавай достойнството. Сама казваш, че имаш опита и стажа, а онези нямат образование. Тежиш една идея повече, действай. Недей да жалиш прекия, а му докладвай всичко. Без емоции, кратко, ясно, с факти. Не е зле да си водиш и бележки.

П.п. В момента имам сходна ситуация на моята работа. Колежките от моя отдел не ме харесват, защото си отворих устата и им казах някои истини. Пробват същите долни номерца, но не са чак толкова нагли, защото аз не мълча. Освен това гледам да съм изрядна в работата си и да няма за какво да се хванат. Прекия ми шеф вече се наложи да проведе някои разговори с тях, така че сега сме на ниво служебно общуване. Мен това ме устройва. Иначе и те сплетничат, говорят зад гърба ми, лично съм ги чувала, настройват други хора. Вече не позволявам да ми дреме. Който се подведе по техните приказки, значи струва колкото тях и не ми е нужен. Обаче е нужно време, поне малко подкрепа и здрави нерви за да стигнеш до този начин на мислене. И да си обичаш работата. Аз моята я обожавам.

Прави сте, така е. Мисля, че просто съм изпуснала сама ситуацията да излезе от контрол. Утре ще проведа разговор с прекия ръководител и смятам открито да му заявя, че ако проблемът не бъде решен, продължавам нататък. Просто трябва да се събера и да се опълча срещу тях.

Ето ти четиво авторке, да си следваш стъпките от закона

https://trud.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0% … 1%82%D0%BE%D1%80/

https://www.pravatami.bg/s/25544

https://bambalska.de/bg/pravni-uslugi/psihicheski-tormoz-na-rabotnoto-myasto/