Има ли любовта срок на годност?

Биохимичмите процеси в мозъка, свързани с любовта, траят 3г.
После остава обичта. От старобългарски коренът на думата обич е навик.
Така е виждал нещата човекът в далечното минало, да обичаш значи да свикнеш с някого/ нещо. Привързваш се на емоционално и битово ниво.
Това колко ще трае, зависи от много неща.

Хм, стана ми интересно с произхода и намерих това от един друг форум, изглежда логически навързано... Обич - обичай - навик...

Думата "обич" е сродна с "обиквам", "обичай". Представката е "об-", а коренът - "-вык-".

В позиция след "б" звукът "в" изчезвал, както и в "облак" (*"об-влак"), "облечен" (*"об-влечен"), "област" (*"об-власт").

Коренът "-вык-" е същият, както в "навик". Има дълга нулева огласовка. При нормална о-огласовка се получава коренът "-ук-", както в "неук", "наука", "уча", "обучение".

Звукът "к" преминава в "ч" по правилото за първата палатализация в славянски.

И тъй, началното значение на думата "обич" е "привикване" (или пък "висша степен на обичай"). Вероятно думата "обич" си е променила значението поради вечното неразбирателство между поколенията. За илюстрация ще приведа следната

Приказка за обичта

Жално хленчи пред майка си мома Грозданка: "Не го ща, ма мале, Стойко биволаря, искам Стайко гъдуларя! Стайко гъдуларя любя аз, ма мале!"

Дума й на мома Грозданка старата й майка: "Тейко ти както е рекъл, дъще, тъй ще стане. Не иска и да чуе тейко ти за Стайко гъдуларя. И е дал вече дума - обещал те е на Стойко биволаря. Пък ти недей да се кахъриш много - ще се обикнете със Стойко. Тя, обичта, с времето си идва!"

Превод на последните думи на Грозданкината стара майка: ".. - ще привикнете един към друг със Стойко. То, привикването, с времето си идва.

Задомили Грозданка за Стойко. Родили им се дечица. Добре се грижел за челядта си Стойко. Домилял й Стойко на Грозданка. Не се сещала тя вече за Стайко гъдуларя. И по едно време си рекла: "Право думаше мама, че обичта с времето си идва. Сега вече Стойко обичам, Стойко аз любя."

При връзките които се запазват през годините първоначалната бурна любов се превръща в обич,уважение,грижа за другия.Без съмнение имат значение и общите деца,материални придобивки,навик.
Както е казано...важно е не да се гледате един друг,а да гледате в една посока.

Нищо в живота не е гарантирано и във всеки миг всичко може да приключи. Обичам 15 години и въобще нямам чувството, че ще дойде ден в който ще спра. Чувствата са неконтролируеми, научно доказан факт е. И в двете посоки, т.е може да обичаш и да искаш да продължиш,  но да спреш, може и да обичаш и каквото и да се случва да не можеш да спреш да обичаш. Не е задължително адреналинът и допаминът от началото да изчезнат, могат да останат и да ви държат през успехите, които постигате заедно и децата, които отглеждате. Това също е любов, също е адреналин. Уважението, привързаността, нежността също са биохимия, сексът също е допамин. Срокът на любовта не зависи от нас, на тази територия виновни не би могло да има; чувствата не се управляват от волята. Има сега, с надежди и за после и това е всичко. А какво ще се случи… Все пак добре е да вярвате, че ще успеете в любовта, че с такива мисли “ има ли срок на годност”…Има ли срок на годност любовта към детето? Няма, нали? И с партньорската любов е същото при едни, а при други приключва. Всичко е много индивидуално.

Разбира се, че любовта има срок на годност и добре, че е така, защото любовта е много интензивно чувство, неспокойствие, тревожност, обсебеност даже, която доминира над всичко друго за определен период и ако пребивавахме постоянно е такова състояние щяхме да се побъркаме. Слава богу, тя доста скоро преминава в нещо по-слокойно и умиротворено и ако влюбените наистина си подхождат, могат да си изградят хубав съвместен живот, в който има много други приятни емоции и без първоначалните страсти. 
Ако ли не, рязко изтрезняваш и се чудиш какво те е привлякло в тоя човек.
Има хора, пристрастени именно към тази първоначална химическа буря и я търсят постоянно с нови партньори, но макар и прекрасна, тя всъщност е ужасно изтощителна и често с неприятни последици.

Аз съм на мнение, че трябва и двамата да полагат истински усилия да държат пламъка иначе нещата се разпадат. Поне от моя скромен опит.
Иначе това за пристрастяването към влюбването си е вярно,  и мисля че много хора бъркат обич с хлътване и така накрая остават сами...

А иначе само от хора съм чувала за любов, ама голяма и страстна, която трае десетки години.Не ми се е случило за сега...
Силно се надявам да е вярно, но мисля че в повечето случаи не се случва.

Но ако хората са готови да се напаснат и да се стараят за връзката, ще има обич.

+1
Още вторият коментар е в десетката. Повечето хора са склонни пасивно да я чакат да си цъфти сама, а после мрънкат като повехне. Ми то и никое цвете не цъфти без грижа, нали? Минаващите може да се възхищавата на прекрасните цветя в градината на съседката, но би трябвало да знаят какво стои зад тях:
- първо подбор на правилните сортове.
- после непрекъсната грижа.



Разочарованията идват когато не избираш добре. ОК, знам, че любовта е сляпа и глуха и не казвам да не се изживее, но за обвързване вече трябва и мислене, анализ... И при правилен избор разочарованията рядко идват.
И е вярно, че любовта с годините не е същата, ама това не значи, че е по-лоша. То и реката в долното течение не е същата - буйна и пенлива, ама пък е много по-дълбока и пълноводна

Аз в момента въобще не вярвам в любовта. Не мога да се влюбя, никой не може да се влюби в мен, въобще ми е едно такова сиво, пресметливо...

Значи си влюбена в сметките

Не знам какво точно е определението за любов. Все пак съществува и понятието влюбване, което повече свързвам с искрящите емоции и непрестанна необходимост от докосване до любимия. Съществува и понятието обич - възприемам го като силна привързаност без или със сексуален подтекст. Но ако още с нетърпение чакаш да се завърне, когато сте били разделени, колкото и уморена да си, приготвяш не най-лесното, а любимото му ястие, ако обичате да споделяте всякакви свои емоции и интереси точно помежду си и можете да говорите с часове, ако той се старае да ти помага в проблемни ситуации, харесва и цени жената в теб, както и ти мъжа в него, грижи се по собствена воля за здравето и комфорта ти, както и ти за неговите, уважавате решенията, които взема всеки за себе си, дори да не сте съвсем съгласни... Обич ли е, любов ли е не знам, но така сте се напаснали и срастнали, че от болката му те боли и емоциите му те заразяват...
Разбира се, животът съвсем не е идиличен, може да спорите често и по много, понякога да се сърдите един на друг и да не си говорите, да се дразните от дума, постъпка, решение... Същественото е това да не е определящо дълготрайните чувства и усещания.

Поетът е казал, че любовта е вечна, докато е жива. Някои любови изкарват цял живот, други по-кратко. Човекът не е моногамно животно, уточнявам, че моногамен е, който цял живот е само с един партньор и не е имал други.

Понеже е чувство, ирационално, не мисля, че някой може да предвиди нито кога идва, нито кога и защо си отива. Първоначално човек е влюбен напълно без рационална причина, после като опознае другия може да го обича и какъвто е, а не само фантазията за него. Често се случва при житейски промени да видиш страни на другия, които да те отвратят, не просто да те отблъснат, и край с любовта, или поне с отношенията. Пък и ако не хората, то нуждите им се променят. На почти 50 години съм и това, което ме е привличало на 20 сега изобщо не ми е интересно в мъжете.

Зависи дали си срещнал твоя Човек. И дали имаш желание да поддържаш любовта, а не само да се ползваш от нея.
За мен всичко е едно цяло. Познавам съпруга ми откакто съм се родила. Бяхме още деца, когато се влюбихме. Толкова силно се обичахме, че се уплашихме от това и се разделихме преди 33 г. После се събрахме отново и 32 г. не сме се разделяли. Все още ходим хванати за ръка, спим прегърнати и ничия друга компания не ни е по-приятно от тази на другарчето. Дори при мисълта, че някога нещо ще ни раздели, ми спира дъха. И за двамата нашите отношения са преди всичко останало. Никой от нас не е искал да променя в другия и сме се приели с всичките ни странности и особености. Дано да е така до края и дано имаме още години на този свят (аз съм на 50, той на 52).

Ако имаше формула досега да са почнали да я продават.
Троленето винаги е логически навързано, ама щом пише във форум значи е 1000% истина.

При всеки е различно, различна е и любовта в началото и на по късен етап. Първоначално мозъкът реагира като при наркотично опиянение, но с времето се започва привикване и ефекта се притъпява. Този период на пеперудките трае няколко месеца, може и повече ако има пречки или други проблеми. При токсичните връзки стимулацията е подобна, но там ефекта е като при влакче на ужасите, периодите долу карат мозъка да реагира по същия начин като по горе описаното в периодите горе.
С течение на времето силната тръпка и емоции отстъпват място на привързването, спокойствието заедно и другите общи неща, сексуалната съвместимост също поддържа отношенията чисто физически. Голяма част от връзките се разпадат някъде между година и 3 години, поради което изглежда, че толкова е срока на годност на любовта, но просто не са преминали на другия етап поради ред причини. Така че няма срок на годност, при всеки е различно и наистина се искат някакви усиля да се поддържа.

Преди да станем консуматори по-дълго ли е траяла любовта?