Дискалкулия, психически стрес, вина , срам

  • 1 267
  • 23
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 491
Аз имам подобен проблем, но не изпитвам срам или нещо друго от него. Трудно ми е да смятам примерно в магазина рестото. Ако съм вкъщи сама мога без проблеми , сметки правя всякакви.
Мисля, че ми е останало от ученическите години - страх да не сбъркаш, да не ти се присмеят...
Въобще не ми пука честно казано. Не знам защо толкова сте се вторачили в това нещо.
Ако стане въпрос за сметки в разговор - казвам : о, това няма как да го сметна - вадя телефона и си смятам. Не мисля, че трябва това точно да ви притеснява. Проблемът е само във вашата глава. Сигурно 90% от хората не са добри в смятането.
Вие сте нормален човек, с нормални емоции и е нормално са имате притеснения за някакви неща, но като помислите, че видите, че няма смисъл. Приемете се, каквато сте - един уникален човек.

# 16
  • El Paso/Los Angeles
  • Мнения: 2 291
Не ми е интересна математиката и никога не ми е била силна. На работа спокойно си ползвам калкулатора и изобщо не си затормозявам мозъка с по сложни изчисления. Като цяло да ти пука какво си мислят хората е много грешно и може би трябва да работиш върху притесненията си. Сметките не са ти чак такъв проблем щом си се справяла и преди.

# 17
  • Мнения: 3 493
Аз съм с тежка дискалкулия - едвам избутах всичките си образования, но едно нещо научих е, че наистина трябва да си търсиш работа където да нямаш досег с числа (ежедневно).

# 18
  • Мнения: 984
Винаги съм мразела математиката. И не мога да смятам и винаги го казвам директно. В началото на професионалния си път се научих да работя с Ексел и забравих и малкото неща, които бях успяла да си набия в главата. В момента мога да изваждам, събирам и умножавам, но абсолютно съм забравила как се дели. Когато се налага, си правя табличка или си вадя телефона. Или ако съм с друг човек и се налага нещо да се смята, директно му казвам "ти го сметни, защото аз не мога и най-вероятно ще допусна грешка".

# 19
  • Мнения: 494
Съчувствам ти за тревожността, която изпитваш. Гадно е. Обаче всички имаме по нещо дето "ни хлопа". Фокусирай се, в нещата, в които си добра.

Не ги слушай за психиатри. Общото между депресия и дискалкулия е само в първата буква. Всеки си проектира проблемите върху другите. Как ще ти помогне психиатър с това? Няма хапче, за такова нещо. Че и по диспансери да лежиш  предложиха:)

На психолозите също се преписват свръх възможности. Не са панацея.

Дали са ти чудесни съвети. Има и други хора с този проблем. Живеят си. Опитай се да мислиш за друго и ползвай калкулатор.

И не живей за мнението на хората. Гледай на теб да ти е спокойно.

# 20
  • Мнения: 401

Не ги слушай за психиатри. Общото между депресия и дискалкулия е само в първата буква. Всеки си проектира проблемите върху другите. Как ще ти помогне психиатър с това? Няма хапче, за такова нещо. Че и по диспансери да лежиш  предложиха:)

На психолозите също се преписват свръх възможности. Не са панацея.

Дали са ти чудесни съвети. Има и други хора с този проблем. Живеят си. Опитай се да мислиш за друго и ползвай калкулатор.

И не живей за мнението на хората. Гледай на теб да ти е спокойно.

+1.
Много е  важно да се знае какво е дислексия (дискалколията е вид такава) и в училищата да разпознават и подпомагат такива деца чрез специални програми на обучение и усвояване на материала.

Препоръчвам един чудесен филм на тема дислексия от 2007 г. на Amir Khan - на английски "LIKE STARS ON EARTH", на италиански, който разбира, заглавието е "STELLE SULLA TERRA". Оригинално заглавие "TAARE ZAMEEN PAR" - как един преподавател може да преобрази живота на едно 8 годишно дете с дислексия.

# 21
  • Мнения: 221

Не ги слушай за психиатри. Общото между депресия и дискалкулия е само в първата буква. Всеки си проектира проблемите върху другите. Как ще ти помогне психиатър с това? Няма хапче, за такова нещо. Че и по диспансери да лежиш  предложиха:)

На психолозите също се преписват свръх възможности. Не са панацея.

Дали са ти чудесни съвети. Има и други хора с този проблем. Живеят си. Опитай се да мислиш за друго и ползвай калкулатор.

И не живей за мнението на хората. Гледай на теб да ти е спокойно.

+1.
Много е  важно да се знае какво е дислексия (дискалколията е вид такава) и в училищата да разпознават и подпомагат такива деца чрез специални програми на обучение и усвояване на материала.

Препоръчвам един чудесен филм на тема дислексия от 2007 г. на Amir Khan - на английски "LIKE STARS ON EARTH", на италиански, който разбира, заглавието е "STELLE SULLA TERRA". Оригинално заглавие "TAARE ZAMEEN PAR" - как един преподавател може да преобрази живота на едно 8 годишно дете с дислексия.
И ,аз това казвам че няма лошо да потърсиш помощ,макар че не виждам никакъв проблем ако не можеш да смяташ.Аз като ходех все на поправителни по математика, трябваше да се гръмна сигурно.

# 22
  • Мнения: 658
Трудно ще ти е сама да се справиш с тази тревожност, особено като работиш и гледаш дете. Казваш, че се радваш на покупки, няма ли вариант да не купуваш тези неща, а предвидените за тях пари да отделиш за консултация? Дори 1-2 на месец пак ще са от полза, поне да има на кой да споделяш.

Иначе вече има повече търпимост и мисля, че е ок да споделяш за диагнозата си, когато усещаш натиск. Дори да ти се чудят преди това, ще им стане ясно и никой няма да го прави на въпрос. Пък и да решиш да не се обясняваш, ще кажеш да, чакай, не мога да го сметна така и вадиш калкулатора. Не е голяма работа всъщност. Всички го правим, за повечето е ясно, че като сто неща са ни на главата трудно се съсредоточаваме за сметки. И да си платим в ресторанта, пак вадим телефоните. Който е решил да се прави на интересен с това, че можел всичко да си сметне наум - браво на него, но далеч не е мнозинство и няма нужда да се съобразяваш с него.

# 23
  • Мнения: 13 956
Това, което е известно от последните 20-тина години е , че  специфичните нарушения в ученето (дислексия, дискалкулия, дисграфия), както и някои състояния (синдром на дефицит на внимание и/или хиперактивност), в изключителна висока честота се съчетават с тревожностни разстройства. Това е начин на работа на нервната система. И когато такива хора казват, че се притесняват, това не е "просто притеснение". Това е стрес, емоции и преживявания с висок интензитет, доста често трудно контролируеми. Поради тази причина е възможно авторката да не успява да се справи сама, а щом не се справила до сега ще й е трудно и занапред.
Това, върху което тя трябва да се концентрира, е разбирането, че всеки човек има силни и слаби страни. Нейната слаба страна са цифрите, но тя има и силни страни и те са тези, за които трябва да си спомня в противовес на слабите и от тях да е доволна. Всеки от нас е уникален, всеки от нас има право да не е перфектен. Един психолог би работил с нея именно това- приемане на себе си такъв какъвто си, за неща които не си в състояние да повлияеш. Все едно някой да се се сърди на себе си че пее фалшиво. ... Той пее фалшиво - голяма работа! За сметка на това пък готви като малък бог или е добър в бродерията. Или пък, ако няма някакви особено таланти е просто реализиран самостоятелен възрастен човек, което не е малко. Така, като го пиша, изглежда логично, но тревожностните състояния не се подчиняват на логика за съжаление. Налага се работа над себе си, но откъм понижаване на тревожността- дишане, йога, разпускане, приемане на своята несъвършенност, разбиране че не е необходимо постоянно да отговаряш на очакванията на другите за теб, в крайна сметка това не е нещо, което им пречи или ги засяга.

Последна редакция: ср, 08 май 2024, 10:16 от _re_ge

Общи условия

Активация на акаунт