Моля за съвет относно родителите на мъжа ми

  • 3 483
  • 37
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 441
Късно е, либе, за китка! Да беше мислила преди да надуеш корема! Твоят човек не е станал такъв изведнъж. И без да ви познавам съм сигурна. Не знам какво си си мислила. Ама не почвате с хубав старт.
 Имаш няколко варианта.
Вариант 1, оплакваш се тука да ти олекне и там си траеш. Раждаш детето и се научаваш да стискаш зъби, да си държиш езика зад зъбите, да не скърцаш със зъби... докато не ти окапят зъбите. А това рано или късно се случва.
Вариант 2, говориш с него спокойно и разумно. Без драми, без обвинения, без лошо отношение към родителите му. Изтъкваш нуждата да сте по-самостоятелни и да отделяте време повече на вас двамата и на бебето или каквото там ти влиза в плана. Обаче, обещаваш да  не прекъсваш връзки с маминка, а да вечеряте веднъж седмично там. примерно.
подточка а) той те обича и е готов на компромиси, защото си бременна. Смята, че бременността ти те прави свръх чувствителна и досадна, но в името на щастливото ви бъдеще решава да отстъпи.
подточка б) той не те обича, смята, че си му в кърпа вързана защото си в седмия месец и в неговия дом, на една врата с НЕГОВОТЕ родители. Тогава, моя съвет е о време да разговаряш със рожденото си семейство за подкрепа, а бъдещият баща може да пътува 30 километра както му отреди съда графика.
Като цяло няма оправия. Търпиш или бягаш. Дано имаш подкрепящи и обичащи родители, че не си представям любимия да се промени! Дано греша!

# 16
  • Мнения: 364
Цитат
Може да се каже,че сме на едната врата,но постоянно чувам и от родата му как вече те трябва да са най важното нещо за мен,как трябва да мисля за тях и да им помагам.
Ъъ, няма да мислиш най-вече за себе си, бебето, мъжа ти /в този ред или подобен/, а за тях? Добре...
Тези изобщо не звучат такива, дето няма да се пречкат, а точно обратното. Голямо щастливо разширено семейство искат. Но без нейните родители. На мъжа това му харесва и също ги слуша, иначе нямаше да има проблем.

Симона, съвет трудно на този етап в напреднала бременност, освен да опиташ дипломатично и полека да си издействаш повече време за теб/вас, по-малко с тях. Днес ти е отпаднало, искаш да почиваш вместо да ходите, другия път ще отидете замалко, но бебето рита и не ти е добре и искаш да се прибереш по-рано /измислям си/.  Ако очакват да ходите с часове и всеки ден, трябва да ги отвикнете. Не че ще е лесно.

Мъжът поне участва ли в домакинството, бита, пазар?

# 17
  • Мнения: 1 153
Ако са през една врата, винаги може да отиде за 15 минути, да се извини и да се прибере (мъжът, ако е на място и той с нея).
Ако са в една къща, тяхната, винаги, каквото и да направи ще е грубо, нали се сещате, и ще бъде тълкувано като нежелание за контакт и темерутщина.

# 18
  • Мнения: 298
30км съм вървял за 2 часа като ученик, кво точно ви спира да си хванете автобус / такси? А за мъжа жените да си ви кажат Grinning на мен все са ми повтаряли, че мамините синчета само мама ги харесвала, пък то кво се оказва във всяка втора тема...

Последна редакция: ср, 01 май 2024, 16:57 от murcinhum

# 19
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 334
Купи си кола и си ходи при вашите когато той ходи при техните.

# 20
  • София
  • Мнения: 35 228
Имаш проблем с мъжа си, не с родителите му.
Съветът ми е да си идеш у майкини и да му дадеш време да помисли, дали ще бъде семейство с теб или ще си остане лепнат за мама и тате.

Иначе, той винаги си е бил такъв, лошото е, че ти също. И нищо няма да направиш.

# 21
  • Мнения: 6 710
Мда, проблемът е мъжа, а не родителите му. Как бих постъпила аз - абсурд да ходя ВСЯКА вечер у тях. Няма да ходя и толкоз. Той да си ходи или не, негов си избор.
Поръчвам си, каквото си искам за бебето, глася си стаята, изобщо няма и да го чакам, да питам, да давам отчет /това си беше така и при мен/.
Ходя си при нашите, когато аз си искам /аз шофирам така, че не ми е било проблем/ той ако иска, да идва, ако не, не, пак негов си избор.
 Сядате и говорите и му казваш, че трябва да си пренареди приоритетите като е добре да избере теб и бебето. Ако да, супер, ако не, не, пак негово си право.
Вече от там си решаваш, ще търпиш или ще си продължаваш сама.

# 22
  • Мнения: 3 792
Мъжът няма да се промени, ье става все по-зле. Винаги си е бил такъв, а родителите му са били винаги прости и обсебващи, това също ще се промени към по-зле.
Защо си се съгласила да раждаш от този мъж и да се набуташ в това семейство само ти си знаеш.
Предполагам че авторката няма достатъчно пари за да му прави напук, да ходи у майка си сама, да си излиза сама, да си купува каквото й скимне без да му дава сметка. Струва ми се, че е зависима от него и родителите му, да ме поправи, ако греша. Връщането бременна при нейните родители може изобщо да не е вариант.
Лоша ситуация, аз не виждам полезен ход за момента, защото проблемът ти е с мъжа ти. Ако беше с родителите му, а той те обичаше, уважаваше и беше на твоя страна, проблем нямаше да има.

# 23
  • Мнения: 19 143
Молиш за съвет относно родителите на мъжа ти и ей така, като маловажна подробност, споменаваш, че си го хванала да праща покани за приятелство на други жени? Самотен е човекът, скучно му е, направи нещо по въпроса.

# 24
  • София
  • Мнения: 2 606
Виж сега, докато всяка вечер сядате на една маса, а той слуша мама и тати за всичко, те ще ви възприемат за деца, на които трябва да им се казва какво да правят. Сама си се поставила в ситуацията на зависима, а после искаш съвет. Решението е само едно - местите се в отделен дом. Свекърите и родителите ти нямат ключ. Живеете като самостоятелно семейство.

# 25
  • Мнения: 1 153
Аз не разбрах къде живеят. "Една врата ги дели", но има разлика това вратата на детската стая ли е, или съседни врати на етажа.
Ако е първото, знаете, собствениците ще си разиграват коня, както си искат.

# 26
  • Мнения: 12 865
Доколкото разбирам, вие с мъжа ти даже не разговаряте нормално. Нали ти отговаря с "Ти не можеш да ми кажеш". Просто е незрял, този твой мъж.
Наистина от там трябва да се започне - някак да започнете да разговаряте. Да не му нареждаш, или мрънкаш, или правиш сцени, а просто да водите спокоен разговор, поне от твоя страна конструктивен, за да се научи да чува твоята гледна точка. Ти не би трябвало да стоиш като една безгласна статистка в дома си и в семейството ти.

# 27
  • Мнения: 77
Ма къде ги намирате тия мамини глезльовци, не знам. Не си представям живот, в който съм зависима от отношенията на мъжа ми и родителите му.  Авторке, работете в посока да сте независими и да живеете вашия си живот, учете, изкарвайте пари. Ако мъжът не иска, бягайте с 200.

# 28
  • Мнения: 981
Освен че ги намират, не си изясняват нещата, а се хвърлят да забременеят и после олеле. И пак не вижда ясно проблема, а той не е с родителите му, а с него. Любовта явно наистина е сляпа.
Аз не разбирам защо авторката не може да ходи при родителите си, все пак са на 30 км, а не на 300 или 3000км. Много хора ежедневно пътуват по 30-тина км за работа или училище.

# 29
  • Мнения: 1 153
Може би е зависима, финансово, транспортно... 30км от Люлин до Младост да си хванеш метрото е едно, да хванеш междуселския автобус, дето те спира извън селото и да няма за връщане друг - е друго (въпреки, че винаги има начини).

В посока независимост не може да работи сама в момента, когато е бременна. Ако няма високо майчинство, ресурс и професия, не виждам сега към каква независимост може да се стреми. Ще трябва да почака година, две.

Общи условия

Активация на акаунт