Имаш няколко варианта.
Вариант 1, оплакваш се тука да ти олекне и там си траеш. Раждаш детето и се научаваш да стискаш зъби, да си държиш езика зад зъбите, да не скърцаш със зъби... докато не ти окапят зъбите. А това рано или късно се случва.
Вариант 2, говориш с него спокойно и разумно. Без драми, без обвинения, без лошо отношение към родителите му. Изтъкваш нуждата да сте по-самостоятелни и да отделяте време повече на вас двамата и на бебето или каквото там ти влиза в плана. Обаче, обещаваш да не прекъсваш връзки с маминка, а да вечеряте веднъж седмично там. примерно.
подточка а) той те обича и е готов на компромиси, защото си бременна. Смята, че бременността ти те прави свръх чувствителна и досадна, но в името на щастливото ви бъдеще решава да отстъпи.
подточка б) той не те обича, смята, че си му в кърпа вързана защото си в седмия месец и в неговия дом, на една врата с НЕГОВОТЕ родители. Тогава, моя съвет е о време да разговаряш със рожденото си семейство за подкрепа, а бъдещият баща може да пътува 30 километра както му отреди съда графика.
Като цяло няма оправия. Търпиш или бягаш. Дано имаш подкрепящи и обичащи родители, че не си представям любимия да се промени! Дано греша!