Имам чувството, че съм попаднала в една спирала, която ме върти и върти и не мога да се откъсна за малко... Гледам да не падам духом, но си имам своите моменти на слабост-понякога се натъжавам доста и умората ми идва в повече-физически, психически..
Синът ни е на 8 години, почти невербален, казва някои отделни думички ..
Пробвали сме много неща-логопеди, психолози, ерготерапия, хомеопатия и още ...
Училището го бутаме някак, но и там е доста трудно..
Да отбележа, че съпругът ми е най-голямата ми опора, отдал се е изцяло на детето, и сме си поделили изцяло грижата. И добре, че е така, защото иначе би било още по-трудно..
На баби и дядовци не го оставяме, въпреки че са в града. И по тази линия има напрежение, защото общо взето това е единствената тема, която коментираме-проблемът, който имаме. Като един омагьосан кръг е всичко и сякаш нищо не е достатъчно и се очаква от нас още и още.. А ние даваме максимумът от себе си..
Мислех да посетя психолог, но срещнах доста мнения, че на повечето хора това не успява да им помогне особено много..
Та, как се справяте, как се вдигате ако изпаднете в дупка, как минава ежедневието ви-успявате ли например да отидете на почивка?
Малко дълго стана, но не можах да го съкратя повече.
Ще съм благодарна на вашите отговори!
Кураж на всички!