Добре дошли в Моята библиотека!

Нови книги

1 юни 2024

31 май 2024

30 май 2024

29 май 2024

28 май 2024

27 май 2024

Нови произведения

1 юни 2024

31 май 2024

От литературните блогове

К А М Е Р Т О Н : Драматичният театър в Търговище гостува с танцовия спектакъл „Връзки“ в Румъния

Държавния драматичен Търговище

Трупата на Държавния драматичен театър в Търговище ще представи за първи път пред румънска публика авторския танцов спектакъл на хореографа Неделя Ганчева „Връзки“. В рамките на две поредни вечери, 27 – ми и 28 – ми юни, на голямата сцена на Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ в град Петрошани ще се вихрят младите български актьори Давид Крумов, Лора Недялкова, Радослав Радев и Благица Стоименова, които чрез езика на танцовия театър ще представят архетипни ситуации от семейната среда.

Държавния драматичен Търговище

„Разглеждам семейството като свързаност и приемственост. Ядрото, към което неизбежно се връщаме и се опитваме да разберем, дори и да не приемаме. Като пъпна връв, която нямаме търпение да обтегнем, да скъсаме дори, но винаги имаме нуждата да знаем къде е била хвърлена и да сме сигурни, че в другия ѝ край някой винаги ще ни чака.”, споделя Неделя Ганчева относно фокуса на спектакъла.

Поканата за гастрол идва от драматурга на театъра Клаудиу Гроза и директора на културната институция в северната ни съседка Ирина Бодеа – Раду. Като част от партньорството между двата театъра предстои и уъркшоп за румънските артисти, имащ за цел развитие на двигателната култура на сцената.

Първи впечатления от последно прочетеното : Виж - Елена Стоева

Заглавието и корицата подсказват, че в тази стихосбирка, ако може с такава проста дума да наречем тази благородна сплав от красиви образи и поетични слова, първо има неща за гледане, или поне гледането е нещо основно за авторката. Това е така от една страна, защото тя е професионален художник. От друга, като много други хора на изкуството, тя забелязва неща, които провокират емоции у нея, но за да бъдат изразени, има нужда от други средства, други инструменти. И това са кратките стихове в стил хайку. Аз това видях, това търсех и това харесах изключително много. Ако бяха само стихове, нямаше да е същото усещане, ако бяха само картините ѝ на тези страници, пак нямаше да има тази пълнота и удовлетворение за сетивата.

За мен беше голямо удоволствие да прелистя, прочета и разгледам книжката. Изглежда, че за авторката то е било не по-малко да я напише и изрисува.

Два примера, които усетих много лични заради навика ми всяка сутрин да следя за присъствието на лястовички в небето докато отивам на работа от паркинга към сградата на завода. Последните години винаги засичам първия ден, когато са си тръгнали, и първия ден, когато пристигат от Африка. Небето или е пълно, живо и нормално, или е празно като Космос.


Липса с формата на птица

В небето

През октомври

***

Чисто нови птици

Отлитат на юг.

Ще се върнат стари.

Anna Hells' Fantasy place : Нагли богати американски близнаци в Лондон

Блайт Бейкър

Това е историята на най-некомпетентните, надути и неприятни като характерчета детективи, за които някога ще прочетете в жанра на аматьорските детективски романи. Ако се чудите – защо ще си направиш главните герои двойка тъпи недоносчета – прадеди на великите Карън и Кевин, то само Блайт Бейкър може да ви каже. Но въпреки очевидната липса на качества – направо си трябва да се въведе безкачественост като личностна характеристика, двамата близнаци Феликс и Лилиан, издънки на стара богаташка американска фамилия, изпратени с бързата поща на бързия кораб заради невинни провинения към добрата стара Англия, всъщност са екип, за който искате да четете без да имате и една добра, логична причина да го правите. Магия!

На Блайт ще ѝ го призная – също като Бет Байърс създава досадни главни персонажи, но след това ги забърква в толкова интересни криминални приключения, че някак преглъщаш особено едрия и горчив залък, и след края на всяка книга просто искаш следващата. Да, иска ти се да им отупаш кожухчетата на всички досадни, вироглавни и вироносни калпави келешчета – богаташчета; да, стискаш силно палци да им светят маслото някои от елитарните престъпни босове, с които се забъркват; да, когато им се случват хубави неща ясно и силно усещаш как тортата винаги е за ония с парите, а не за ония с дарбите, сърцата или интелекта, НО – продължаваш да четеш за тях с тиха и възпитана псувня на уста. Както казах – магия!

За късмет на двамата близнаци – много пишман детективи техните врагове от престъпния свят, ако и да са много умели в извършването на почти непроследими престъпления, винаги някак губят присъствие на духа и пълнят гащите от ужас, че преродените Шерлок Холмс и доктор Уотсън са им по петите. Е, едва ли биха били по-далеч от истината, но като ти се е паднало в живота лошия късмет, дори и двойка празноглави наглеци ще те хвърлят в дранголника. Това е една противоречива поредица, ядосваща те, вълнуваща се, грабваща вниманието и караща те да практикуваш яростно четене. Това си е специфична магия, която напълно и неестествено не разбирам. Но чета, това е важно.

Читателите казват

За „Освободителят “ от Виктор Суворов

Десетки години Суворов и съгражданите му са управлявани от врагове — болшевиките са доказани врагове на нормалното, масови убийци и крадци. Няма как и да е било иначе, жестокия режим на съветите разчита да векува благодарение на животинския страх, безправието и изцапаните с кървища ръце на палачите!

„Освободителят“ не е хомогенна книга. В нея авторът е записал различни свои и чужди преживявания, свързани с живота в СССР, с безумната му военна машина и с инвазията, в решилата да се отърве от болшевиките Чехословакия.

Четеш и се чудиш, колко дълго може да издържи един прогнил и основан на страх и терор строй? Оказва се достатъчно дълго, та пипалата, корумпирането и отровите му да действат безотказно и до днес…

Рашистката армия днес е копие на болшевишката — непрофесионална, неподготвена и некадърна. Но готова да зарине с труповете на войниците си света…

Чете се бързо и лекува носталгията по това време почти безотказно.

Цитати:

„Първата и най-сложна задача е окончателното решаване на близкоизточния въпрос изцяло и това напълно пада върху съветската армия. Петдесетата година от съществуването на СССР ще стане последна година от съществуването на Израел.“

Дет се вика, въобще не са антисемити рашистите!

„На войниците съвсем не им беше ясно защо е нужно да се смъква такава красива страна до състоянието на нищета, в което живеем ние.“

Историята се повтаря, асвабадителите не разбират, защо трябва да премачкат Чехословакия. И са заточени на китайската граница…

За „Човекът, който не беше убиец “ от

Скандинавските трилъри са книгите които винаги бих избрал пред всички останали. Удоволствието което изпитвам докато чета е безценно. Не мисля, че някога бих изневерил на този жанр. Благодарение на Камила Лекберг се влюбих в скандинавската, шведската литература. Ларш Кеплер затвърди позицията която вече си бях изградил, Юрт и Рузенфелд подпечатаха първото място. Несъмнено ми предстой, живот и здраве, да се запозная и с други автори от този район на света. Преди това обаче съм решен да стигна до края на поредицата.

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ БЕШЕ УБИЕЦ:

Преди няколко дни завърших историята но едва сега ми се откри възможност да напиша коментар.

С няколко думи: ФЕНОМЕНАЛНО, УБИЙСТВЕНО, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО, трилър който се нареди сред любимите ми!

Колкото по- напред вървях толкова повече напрежението се усилваше! Много силен финал на който не издържах и сълзите запонаха да се стичат. Такъв съм си, чувствителен, човек който съпреживява дадената история!

Вече съм около средата на втората книга, предстоят два почивни дни на слънчево време, на разходки и на четене.

За „Свирепия “ от

Написано е още в началото:

„За да се избегне компрометирането на специални операции, източници и методи, някои имена, местоположения и периоди от време са променени. Не са спазени и тактически подробности и хронологични последователности, за да не бъдат издадени начините за водене на най-съвременната война със специални методи.“

И като се казва „най-съвременната война“ — следва да се има предвид активните години на служба на Марчинко, т.е. 1958 — 1989.

Относно произведението — „пиперливия“ стил е по-скоро съвсем нарочен, и за целта е много вероятно да са променени редица технически подробности като например описаните в предишния коментар. Лично според мен по-голям принос за тези произведения има Вайсман. Марчинко има няколко книги от поредицата, които е писал сам, и пак лично мнение — не стават за четене.

Като фен на поредицата, която разбира се по разбираеми причини, които са ясно описани в самите произведения, ми е ясно, че това е само роман и нищо повече. Не се очаква в тези произведения да е описано точно и подробно с технически термини как се борави с оръжие, нито как се управлява самолет. Т.е. тези произведения не са наръчници, а са за забавление.

Разбира се феновете на холивудските бълвочи в които човек с юмручен удар може да отмести друг човек на 10 метра например (и този другия да оживее), както и други подобни щуротии, които нарушават поне половината закони на физиката — имат пълното право да НЕ четат „Свирепия“.

Благодаря.

За „Антиистория славянобългарска “ от Георги Константинов Георгиев

Преди 5–6 години четох тази книга и не помня нищо от нея! Това мисля е достатъчно да се каже за това четиво.

Сега прочетох коментарите и биографията на автора.

Извадка от биографията:

… това и фактът, че е освидетелстван като душевно болен отървават Константинов… край на цитата!

От форума

Авторски текстове • Re: Автономия

Възстановяване от отчуждението и атомизацията чрез участие

Излизайки от консуматорското общество, ние все още се възстановявахме от мястото на което ни поставиха елитите. Толкова дълго бяхме затворени в йерархични работни места и бяхме държани далеч от управлението на собствената си съдба чрез представителна демокрация, че в резултат нашата колективна душа имаше много дълбоки белези от това. Започнахме малко по малко да ги лекуваме.

Първо, като превърнем работата в доброволен процес на отворени врати. Навлизането в нова дейност беше толкова просто, колкото влизането през вратата на помещение, за разлика от предишните работни места, базирани на интервюта и специализация за цял живот. Хората започнаха да правят много неща наведнъж и да се наслаждават на всичките си интереси, вместо насила да прекарват живота си в една единствена област.

След това чрез ежедневното участие в гласуването започнахме да чувстваме, че възвръщаме контрола над собствения си живот. Малко по малко се научихме отново как да вземаме решения, как да се учим от грешките, как да бъдем толерантни и уважителни един към друг. Съвсем забравихме предишната мантра - "къде е властта и кой ще оправи всеки проблем".

Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 01 юни 2024, 13:55

Авторски текстове • Re: Автономия

Отвъд токените

Всяка система от миналото споделяше същите корени с предишните. Основата на всички тях беше комодификацията на всички ресурси и съответната токенизация. Третирането на Земята като пай, който трябва да бъде разделен на парчета и грабнат, имаше жизненоважна роля в историята. Повиши производителността и автоматизацията, макар и за сметка на екологични и социални проблеми. В крайна сметка това направи възможна еволюцията към Aвтономия. Основната разлика е, че имахме достатъчно ефективност и автоматизация, за да не се интересуваме повече от производителността и да спрем да измерваме стойността и да я заменим с човешко удовлетворение, разнообразие и щастие. Знаехме, че е дошло времето за това, когато планираното остаряване се превърна в масова практика. Това означаваше, че системата е надраснала себе си и създава нови трикове, за да се поддържа изкуствено. Нещо повече, това доказваше, че вече живеем в изобилие и единственият останал оскъден индикатор е паричната система и остарелият модел на производство за лична собственост, а не за споделено ползване. Всяка количествена система превръщаше живота в игра на натрупване на числа. Заменихме това с нещо много по-естествено за нас - състрадание, сътрудничество и вътрешно желание да си помагаме. Хората се фокусираха върху решаването на проблеми, вместо да играят игри на монополи.

Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 29 май 2024, 10:36

Авторски текстове • Re: Автономия

Обща собственост без колективизация

За разлика от колективните системи в миналото, автономията едновременно запазва индивидуализма, като същевременно прави всичко споделено. На пръв поглед може да изглежда противоречиво, но ако се вгледаме по-отблизо, тези два термина не се изключват взаимно. Индивидуализмът се разширява до своя естествен потенциал чрез анонимност. Тъй като хората са анонимни, не може да има собственост или привилегии, свързани с тях. Това също помага за поддържане на споделени ресурси по подразбиране. Тъй като всички наши системи са анонимни, няма начин да прикачите нещо към някого. Със сигурност имаме индекс на репутация въз основа на нашите произволно генерирани идентификатори, но те не представляват самоличност. За разлика от старите системи, където самоличността беше начинът да се поддържа йерархия и монопол върху ресурсите, тук това е просто идентифициране в анонимна система.

Ето няколко примера как работи това.

В областта на икономиката, когато някой поиска продукт, който да отговори на нуждите му, идентификационният номер е просто средство за комуникация и нищо друго. Начин да кажете че човек А е различен от човек Б, но без всъщност да разкривате някой от тях.

В политическото поле ID натрупва точки за репутация, които не са нищо повече от оценка за доверие, която отразява приноса към обществото в сравнение с потреблението. Този индекс е полезен само когато някой реши да делегира временно права на глас и не знае кого да избере. Например, ако сте допринесли значително за архитектурното планиране на града, ще имате точки по този въпрос и е по-вероятно хората да ви делегират своя глас, когато се вземат такива решения. Това е всичко, не ви дава никакви привилегии, не се превръща в икономическа мощ.

Както можете да видите, това е красотата на автономията. Тя отразява и подчертава това, което вече е естествено за нас. Обществото не е родено с етикети с цени, гражданство и йерархични позиции. И затова е толкова лесно да се върнем обратно към това, което сме първоначално, като просто отхвърлим всяка изкуствена абстракция, наложена ни от системи, които винаги се провалят именно поради факта, че се опитват да превърнат хората в нещо друго.

Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 28 май 2024, 19:46

Авторски текстове • Re: Автономия

В противен случай изкуственият интелект и роботите ще осигурят всякакви стоки и услуги, които искате
Там е работата, че никога не е било каквото искаме, а каквото производителите искат да наложат. Всъщност аксиомата, че търсенето определя предлагането не важи поне от 10 години ако изобщо е важала някога.

Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 23 май 2024, 21:49

Авторски текстове • Работата ще стане хоби, казва Илон Мъск

Никой не би трябвало да работи при "успешен" сценарий на развитие на изкуствения интелект и той успее да превземе индустриите, каза технологичният милиардер Илон Мъск в четвъртък, добавяйки, че според него този сценарий е най-вероятният.
"В дългосрочен план всяка работа, която някой върши, ще бъде по избор. Например, ако искате да правите нещо като хоби. В противен случай изкуственият интелект и роботите ще осигурят всякакви стоки и услуги, които искате", каза Мъск, който се включи чрез видеовръзка в търговското изложение за технологични иноваци и стартъп Vivatech в Париж.

Статистика: Пуснато от Гост — 23 май 2024, 21:12

Авторски текстове • Re: Автономия

Автономията не е система

В миналото сме виждали всички системи да се провалят. Това е така, защото хората са смесица от рационално и ирационално поведение. Опитът да им се наложи система винаги води до отнемане на свободата, спонтанността и човешката природа, каквато е. Автономията успя, защото не е система, а просто набор от инструменти, позволяващи на хората да си сътрудничат и да решават общи проблеми заедно. Той премахва всички изкуствени абстракции между хората - нации, пари, собственост, йерархия и вместо това насърчава естествените взаимодействия. Не може да се провали, защото няма в какво да се провали. Ако хората се борят с недостиг и проблеми с дистрибуцията, всичко, което могат да направят, е да седнат заедно, да експериментират и да учат, докато се намери решение. Този процес на проба и грешка беше забранен във всяка система. Системите винаги са били там, за да предотвратяват грешки и по този начин да предотвратяват ученето. И все пак няма такъв идеален свят, където грешките могат да бъдат напълно избегнати. Това е част от несъвършената човешка природа. Прегръщайки Автономията, ние просто се върнахме обратно към човешката природа.

Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 23 май 2024, 00:17

Форматиране • Re: Пряка реч в .epub след конверсия от .docx

Здравей и благодаря за отговора. Всъщност това е точно насоката, която търсих. Излиза, че всички иструменти за създаване на електронни книги работят най - добре с неформатиран текст. Съответно правилната последователност от действия е:

1. Наливам текста от Word в Notepad++ ( или VSCode )
2. Използвам скрипт за премахване на излишните украшения, които неизбежно се появяват, като оставям само компютърната пунктуация.
3. Импортвам .txt файл в Calibre и си доукрасявам елементите, за които това е нужно ( заглавия на глави, картинки, начална страница и т.н. )

Още веднъж много благодаря за отделеното време !

Статистика: Пуснато от oliverkostoff — 21 май 2024, 13:22