Покрай река Дунав - интересни места, хотели, хапване

Не знаех за мин. извори близо до Оршова.
Радика, като идея - ние сме пътували с кола и велосипеди в обратна посока.
Последно писах в сръбската тема
https://bg-mam.ma/p/1587833/47815969
И още няколко поста - пояснения там. Но основно в Сръбско бяхме.

В сръбска част има интересни места.Много е живописно.Крепостта Голубац,археологически обект Лепенски вир,скална скулптура на Децебал (тя е на румънския бряг),доста манастири по път,няколко живописни водопада,както и т.нар.Сребърно езеро. Нахвърлям само .Лесно ще намерите информация

Върнах се от обикаляне покрай Дунава и давам отчет.
С голяма благодарност на ierldan за предложението за Байле Херкулане, за мен беше откритие
На sssani предложенията дойдоха късно, след като ги посетих.

Отчитам се:

Тъй като лайтмотива беше Дунав, решихме да тръгнем от София не по магистралата, а по Искъра, който символично да ни доведе до голямата река. Много е красиво Искърското дефиле, няма две мнения, пътя е добре, времето ни се радваше, въобще - добро начало (тъй като темата е за чужбина, слагам скрит текст)

На Мездра се разделихме с Искъра и потеглихме към друг приток - Огоста. Искахме да видим и делтата на реката, но се оказа частен имот, та се задоволихме само до мотел Рай.
На Оряхово се качихме на ферибота и се прехвърлихме у комшиите оттатък .

По средата на Дунава, в далечината се виждаха крановете на пристанище АЕЦ и вентръбите на централата. Фери-то беше пълно до дупка.

Нощувахме в Крайова, вече съм писала за града, разликата е , че пътя е оправен, а в града текат ремонти на основните сгради, така че след няколко месеца сигурно ще е още по-готино там.
Северната ни съседка не ни прие радушно - времето се поразвали, а на сутринта си заваля един ситен непролетен дъжд и така цял ден. Та снимките ще са малко мокрички, ама пък "по вода" ни е вървяло

Дробета – Турну Северин
Градът е основан от унгарския крал Ласло и е било най-старото римско селище на територията на днешна Румъния, известно  с дакийското име Дробета. Издигнатата кула, която дава и средновековното име на града – Турну Северин (от турн – кула)  е част от крепост, а до нея има стари казарми и затвор.  От 16 май 1972 г. градът официално се нарича с двойно име Дробета – Турну Северин, защото през III век се е наричал Северус Турн на името на император Септимий Север. Дъждът не ни позволи разходка, но минавайки с колата през града, ни харесаха къщите и зелените площи и паркове.
Стигнахме до крепостта, заради близостта до Дунава, но разходката и снимките бяха много бързи
В града има и част от старият мост над река Дунав, на мястото на който сега е Железни врата

Железни врата
През 60-те години на миналия век Румъния и Сърбия изграждат масивен шлюз, изграждат си ВЕЦ и така се започва едно контролиране на дебита на реката надолу.
След построяването на язовира (на такова ми прилича от всякъде), нивото на водата се покачва с почти 40 метра. А хората, живеещи по поречието на реката, е трябвало да бъдат презаселени, тъй като селищата им са останали под вода. Има и музей, в който аз не видях никаква основна информация (колко е мощността, дължината и прочие), освен това снимането е забранено (остатъци от някакви безумни правила, сякаш в мрежата няма сателитни снимки, абе .... соц. правила), на само една бегла снимка слагам.

Байле Хекулане
Легендата разказва, че умореният Херкулес спрял в долината, за да се изкъпе и да си почине. Откритите каменни резби показват, че римските аристократи са превърнали града в римски център за отдих. Открити са шест статуи на Херкулес от това време. Бронзова реплика на една от тях, излята през 1874 г., стои в центъра на града и главната улица (няколко красиви сгради в имперски стил) води до нея. Можеше да се топнем в някое спа, но поради дъжда всичко бе затворено.
Природата е чудна в този край, и освен спа курортисти, тук се подвизават и катерачи, и планинари (има доста екопътеки в планината, тук е и входа към Националния парк Cerna Valley Domogled).  

Оршова
Минахме през града, но не спряхме да го разгледаме, защото дъждът точно тогава се засили, та само да видите как е в тази част на Дунава, на заден план се вижда моста на пътя.

След Оршова идва най-тясната част на Дунава и там се намират:
Траянова плоча (Табула Траяна), намира се Сръбския бряг на реката, който е доста висок и затова видимостта на паметника е от към Румъния. Траян поставя грамаден мраморен блок, с надпис и от двете страни стоящи делфини, по случай завършването на строежа на „via iuxta danuvii“ (от Голубац до Кладово). Надписа на български гласи "Синът на божествения Нерва и управляващт император, Нерва Траян Август Германик, Pontifex Maximus, за четвърти път имащ трибунската власт, баща на родината и консул, победи планина и течение и построи този път".
Плочата е извадена на повърхността след построяването на Железни врата и е поставена на видно място, но може да види отблизо само от плавателно средство. Тъй като ние нямахме такова, слагам снимка от интернет.

След няколко завоя, изскача отдясно лице, издълбано в скалата - на дакийския командир Децебал, последният цар на даките. Това май е най-голямата скулптура в Европа, издълбана в монолитна скала. 12 скулптора са я издълбавали в скалата почти 10 години, завършена е 2004 г. Статуята се вижда по-ясно от Сърбия.
До него има малък манастир – Маркония, който е репликата на стария манастир, погълнат от водите по време на строителството на Железни врата. Сегашната църква е построена между 1999-2000 г., функционира с монах от 2007 г. Руините на някогашната църква стават видими, когато нивото на водата в Дунава спадне, затова местните хора наричат това място подводен манастир. В многооо далечното минало тук е имало наблюдателен пункт за кораби.

Пътят продължава покрай реката, но след Дубова се качва и заобикаля Казаните, след това пак слиза до брега.
Има места за спиране и хапване, ние, за мое огромно съжаление, не можахме да се накефим.

Въпреки дъжда, се пътува леко и приятно.

Въобще не усетихме кога стигнахме до другото голямо разширение на реката - това при Голубац и Коронини. Тук ни застигна буря, но пък не пречеше на гледката

Ще продължа по-късно за разказвам, че стана дълго.

Много хубав разказ - благодаря

Чудесен разказ,Радика.Чакам с нетърпение продължението.Утре тръгвам в тази посока.

Продължавам разказа си за пътуването. Поради проблеми с телефона, част от снимките са изгубени, ако админ няма против, ще сложа 2-3 клипчета от тик ток с линк, който иска, може да ги погледне и тях.

И така, под дъжд, вятър и чат-пат буря, стигнахме до най-широката естествена част на река Дунав, наричана често Голубачко езеро. Ние бяхме от румънската страна, село Coronini, където можеше да се види скалата Баба Кая и отдалеч крепостта, даваща името на това дунавско "езеро" (последната снимка от предишния ми пост). Ако времето беше с нас, щяхме и цитаделата Ладислав да посетим, но... другия път.
Baba Caia rock - издига се на 7 метра над водата, някога е била свързана с вериги към крепостта Голубац (в днешна Сърбия) и с крепостта Ладислав (от румънската страна), са пречели на корабите да преминават без плащане на данъци. Днес на нея е монтиран светлинен фар и служи за ориентир.
Носи прозвището "Самотната скала на Дунава"

Сутринта ни посрещна без дъжд и с надежди за добро време, и гледката на широката част на Дунава беше чудесна, за повишаване на настроението и лебеди се появиха да ни се поперчат.

Видео от тик ток - https://www.tiktok.com/@radi.rad/video/7361314637398215968

Преди Молдова Веке (Moldova Veche), има отбивка с табела за ферибота до Усие (Usije), който за съжаление не можахме да хванем (тръгва от Moldova noua (местно време): 09:00, 13:00, 17:00, а от Usije (сръбско време): 09:30, 13:30, 17:30)

Входа на граничния пункт

За да не чакаме четири часа, продължихме по пътя към Падина Матей, близо до селото се намират водопадите Модавица и Бураул Маре (Modavița и Burăul Mare), на нас не стигна настроението за тях след водата от вчерашното пътуване.

Съвсем близо до пътя, на Найдаш (Naidăș) е митницата и граничния пункт с Калугерово. Сръбският митничар си беше забравил настроението в къщи и ни тараши като терористи (не вярвах, че ще го видя някъде - обърна всичко: чак до бъркане в портмонетата, бельото, абе всичко-всичко, и даже аптечката на колата). След него бяхме в кофти настроение и нито отбивки, нито снимки сме правили до Белград.

Белград - за него си има отделна тема във форума, аз ще се спра само на Дунавската му част. Ние бяхме отседнали недалеч от мястото, където се сливат Сава и Дунав, та гледката и разходките ми бяха рай за душата.

Видео от тик-ток - https://www.tiktok.com/@radi.rad/video/7361688880774450464

Точно до мястото, където се Сава се влива в Дунав, има едно кафене, което препоръчвам - и кафето, и обслужването, и гледката са по моя вкус, може и на вас да ви допадне - "Кафе Пауза".
Съвсем близо е и до последната спирка на автобуси EKO2, 24 и 79.

Крепостта Kalemegdan и тя е до Сава и Дунав. Крайбрежната алея е приятна за разходки и много красива.

Още снимки от пешеходната крайречна алея

Нови сад - столицата на Воеводина, така че един вид е петата столица на Дунава. Поради липсата на хубав панорамен път, но пък частичен такъв жп, решихме да пътуваме до там с влак. Оказа се скоростен, стига за 35 минути и докато ти писне да седиш и си вече там.

Видео от тик-ток - https://www.tiktok.com/@radi.rad/video/7361881222735285537

*  *  *
На връщане - случихме на хубаво време и това си личи по снимките.

Голубац и едноименна крепост от римско време, която е била е българско владение от времето на Крум, а през Средновековието често преминава от български в сръбски ръце и обратно. Името Голубац на сръбски е еквивалент на българското име Гълъбец.
Красива и добре реставрирана крепост с прекрасна гледка към река Дунав.
До входа има изграден голям паркинг. Билетите се пазят до изхода, не само заради чекирането на въртележката, но и за да не бъдете таксувани за паркиране. В комплекса има кафене и тоалетни. На касата при билетите продават студена вода, добре е да си вземете, понеже след това няма откъде да си купите.

Ето тук се виждат двете цитадели Голубачката и Ладислав

От тук тръгва пътят през Национален парк Джердап, хубав и панорамен път. Истинско удоволствие е да пътуваш. Можете да се спрете на водопада Бег Бунар, съвсем близо след крепостта, вижда се от пътя, на Лепенски вир, археологично място, но доста малко и бързо се разглежда.

Най-красивата гледка по пътя, и тя се вижда само от сръбската страна - Мали и Велики Казан. Не можах да се отлепя половин час от нея, изумителна!

Има възможност за слизане досами реката, ние си направихме почивка за хапване, някои даже се топнаха в реката

От панорамния път се виждат чудесно и забележителностите на румънския бряг, които ние видяхме набързо в дъжда.

Дълъг стана поста, ще завърша с една снимка от отбивка по поречието на Тимок по пътя ни към Димитровград.

И като завършек да кажа, че макар и да е първото ни пътуване, няма да е последното. Особено в сръбската част ни се иска още, има още невидяни красоти и пътища. До нови срещи