Да питам вие какво бихте направили на мое място. Не контактувам с баща си почти 10г защото винаги ме е наранявал с думи и действия. Никога не ме е отглеждал като баща и не се е интересувал активно от мен. Мине се не мине някакви години и се сеща да ме търси и аз всеки път давах шанс с надеждата, че този път се е променил и всеки път се убеждавах, че не е. Последният път аз прекратих контакт съвсем съзнателно и реших, че това ще е, няма какво да се мъча повече. Но преди няколко дни ми прати смс да сме се видяли . Аз не искам да го виждам, в момента имам семейни проблеми и нямам нерви и време и за неговите глупости каквито и да са те. Безсърдечно ли е от моя страна? Мислих, че съм непоклатима в решението си, но почва да ме човърка гузна съвест. Да го видя ли?
- Публикувана: 1 ян. 2024, 10:07 ч.
- Последно мнение: 17 май 2024, 11:35 ч.
?Въпроси всякакви за СО? 2024
Не смятам, че се безсърдечна. Вече за съвеста не знам какво да ти кажа. Ако искаш го виж, ако искаш не.
Аз съм като теб, но аз нямам проблем със съвеста си, нито се чувствам гузна.
Баща ми не ме отгледал, беше алкохолик, в пияно състояние и ми е налитал като бях дете. Това съм получила от него.
Та аз не смятам, че му дължа нещо. Не се интересувам от него, не ходя да го виждам като е болен. А е бил болен, но то и аз съм била, но той къде е бил.
Та мен не ме гризе нищо. За да изпитвам вина и гузна съвест, то значи, аз трябва да съм виновна с нещо, да съм съгрешила. А аз не съм.
Ти защо имаш гузна съвест се запитай?
Или е нещо фалшиво, създадено от някой?
Или се опитваш да угодиш на нечий чужди представи.
Аз съм като теб, но аз нямам проблем със съвеста си, нито се чувствам гузна.
Баща ми не ме отгледал, беше алкохолик, в пияно състояние и ми е налитал като бях дете. Това съм получила от него.
Та аз не смятам, че му дължа нещо. Не се интересувам от него, не ходя да го виждам като е болен. А е бил болен, но то и аз съм била, но той къде е бил.
Та мен не ме гризе нищо. За да изпитвам вина и гузна съвест, то значи, аз трябва да съм виновна с нещо, да съм съгрешила. А аз не съм.
Ти защо имаш гузна съвест се запитай?
Или е нещо фалшиво, създадено от някой?
Или се опитваш да угодиш на нечий чужди представи.
Не ме е питал как съм, написа ми само “трябва да се видим”. Казах на майка ми и тя се пошегува и вика “Вижте се, може да иска да ти даде нещо”. Баш за да ми даде пише 😀 не чакам нищо различно, но както казах, чудя се човешко ли е. Иначе като цяло дори не бих му и върнала смс или каквото и да е.
Ами това е първото, което се запитах да не би да не е добре здравословно. Но той къде беше като имах нужда от него? С какво е заслужил моята помощ?
Тия неща съм ги надраснала.
Иначе е разбираемо да те търси.
Одъртява, болен, ясно му е, че някой трябва да го гледа. Егоист,нормално е за такива като него.
И моя се опитваше сближаване, отрязах го.
Да си търси каквото иска от брат ми.
Или от леля ми. Тя го гледа.
Ако ще гледам някого е майка ми.
Тя е тази, която е била до мен и ми е помагала много, страшно много Уейв. На нея дължа много.
Аз напълно осъзнавам собствените си чувствам и не изпитвам грам вина, че не ми дреме за баща ми. Срещу себе си не мога да вървя. Ако тръгна да му помогамм с нещо, тогава ще ме гризе съвеста да ти кажа.
Не се чувствам нещо засрамена, колкото и някои хора от родата да ми прилагат тъпи манипулации. Ама при мен не минава.
Ако седна да изреждам нещата, които ми е причинил и това, че не правя нищо сега за него - да, човешко е, нормално е.
