Хипохондрички, сладки шматки, тормозят доктори с неравностойни схватки 3

  • 3 099
  • 33
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 118
Пиша тук да се оплача, защото вече никой не иска да ме слуша.  Попринцип съм здрав човек и никога не съм имала здравословни проблеми, аз съм и млада де. От месец и половина ме боли кръста и въпреки обезболяващите и физиотерапията продължава да ме боли. Правиха ми рентген, диагнозата е начална остеохондроза,  но моята прекрасна глава вместо да си мисли как я чака сватба за организация, си е втълпила, че има я някой тумор, я някой сарком на гръбнака и затова ме боли. Утре отново съм на ортопед и съм в паника, че ще ми назначи ЯМР и ще се види нещо подобно.
Никога не съм се притеснявала от болести, докато 2020 не изкашлях кръв на едни ски и не се озовах в спешното, много патова ситуация беше, от студа ми се беше спукал капиляр в носа, докторите голям смях му удариха, но от тогава съм се травмирала на тема онкозаболявания и всичко, което не е  спортна травма, успявам да му намеря диагноза, която автоматично завършва с химиотерапия и/или смърт.
.                                                                                     Здравейте. Искам да Ви успокоя, че и аз съм така. Всяка болка и всяко неразположение А мен е думата с р. Не знам какво да правя. Ходя на психиатър, пия от скоро лекарства.Но пак си втълпявам, че съм болна  от нещо страшно🥺
Синът ми преболедува вече вирусна инфекция ,слава Богу ... Обаче не ми се коментира как го преживявам, изплаках си очите ,защото имах неблагоразумието да чета за симптомите по Интернет-а Sad Крия се ,гледам да не натоварвам никого ,добре,че я има темата във форума.

# 31
  • Мнения: 291
И аз съм от тези страхуващи се от думата с р. Откакто баща ми мина операция, слава Богу не от тази болест. Мислехме, че е нещо сериозно, а то не се оказа чак така. Някак си от тигава трепнах и се започнаха едни болки в дясната гърда. Пращаха ме на мамограф и нищо. Болката отмина, но после премина в рамото, мишницата и ръката. Постоянно се гледам в огледалото и се страхувам. От вчера съм на деанксит и се чувствам добре. Мъжа ми казва, че съм ненормална и се чувствам ужасно. На всичкото отгоре оперираха позната онзи ден от такова нещо и съм луднала. Да посетя ли психиатър?

# 32
  • Мнения: 642
Така разбирам всичко, което пишете :/
При мен всичко започна преди 2 години..за тоя период що симптоми се превърнаха с не знам си колко болести в главата ми.
Чаках да се почувствам по-добре, за да забременея с 2та си дете и ето ме бременна вече, но страховете се връщат.
Ходя на терапия от година и половина и имам доста прогрес в някои отношения. Например няма да получа паник атака, ако усета кръв в устата си, ако някой венец ми прокърви....но продължавам да изтръпвам като чуя за болести,  болни хора. И аз имам май онкофобия като повечето от нас:/ спряла съм да гледам новини и да чета за болести в гуугъл. Бях в доста дзен състояние, но явно бременността пак ми разбърка хормоните. Sad

# 33
  • Мнения: 6
Здравейте,
Мисля, че това е правилната група за мен.
От една година се чувствам хипохондричка :/ всичко започна със смъртта на баща ми в следствие на мозъчен тумор.
Миналата година по време на преглед при мамолог ми казаха, че имам леко увеличен лимфен възел, след това цяло лято бях в паника, очевидно си въобразявах, че ме боли и се влошава, тъй като октомври на профилактичен преглед ми казаха, че всичко е наред с лимфния възел, но пък имам киста в лявата гърда около сантиметър. Разбира се сега постоянно се самопреглеждам, усещам дискомфорт, но не знам дали да вярвам на мозъка си и дали не е психоза.

От една страна си казвам, че редовното ходене на прегледи е най-доброто, което може да се направи, от друга страна пък изпадам в паника от мисълта.

Когато съм спокойна и не мисля, не ме боли нищо.

Разбирам ви всички като мен и се надявам да си оправим паниките преди да си докараме някоя болест от постоянно мислене.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт