Защо искате деца ?

Жените без деца обаче не получават колкото мъжете или повече от тези с деца, а дори често има негативно отношение и от работодатели, и от колеги, към тези, които вече са на по-голяма възраст.

Това го има в Германия. Там една част от жените или спират да работят или минават на 4-ри часа и се случва това, което пишеш.
За Франция не съм наясно.
За България също не съм съгласна, че е така.
Тук ако си сама майка и не изкарваш пари си обречена. Това кара жените с деца да постигат много. Държавата не ги подкрепя достатъчно.
Работещите около мен и с мен, които са без деца (вече минали 40 години) грам не се напъват кариерно. И не вземат кой знае какви заплати. За 1 човек им стигат чудесно парите, по техни думи. Нямат много разходи и им стигат и за пътешествия и за живот.

Аз с 2 деца, ако не изкарвам достатъчно пари сме за никъде. Ходя на курсове и уча постоянно. За да получат качествено образование в България и после в чужбина трябва да се налеят кофи с пари. Не е като да си купа салата и билет до Рим и да съм щастлива от живота.

Жените без деца този разход го нямат. И съответно целите и стремежите са различни.

Жените без деца са третирани като по-неуспели и съвсем не получават повече пари или постове. Дори такава жена да достигне някакъв висок пост винаги го има коментара "бездетна стара мома", което също е много несправедливо.

Тоест, жените са прецакани при всички положения

Това въобще не е така. Има корелация между броя на децата и размера на пенсията в полза на бездетните или тези с едно дете. И това е в почти всички развити страни.
За бездетните не знам, но жените във фертилна възраст са дискриминирани и аз лично съм чувала отрицателни коментари за майките и тяхната способност

Е ти сама казваш, че отношението е друго. То ако си кадърен, винаги ще издрапаш, ама не е готино да трябва да драпаш в пъти повече от друг, който не е по-кадърен, но на него се гледа по-различно само заради едното междукрачие.

В България няма отражение, защото платеното майчинство е дълго и е обвързано с размера на заплатата. Отразява се в тези държави, в които жените имат кратко платено майчинство и после избират между дълго неплатено майчинство или напускане на работа, което вече е личен избор. Отразява се и на тези, които избират с години да работят с намалено работно време, обикновено до тръгване на децата на училище или дори до гимназията. На неработещите също. Това чак е личен избор и не се влияе от външни фактори.
В администрацията пък се смята, че жените с деца са по-оправни и успяват да реагират по-добре под стрес или в обстановка с повече хора.
Между другото, на мъжете без деца и без семейство също се гледа с особен поглед. Точно толкова, колкото на жените без деца. И за едните, и за другите се смята, че са егоисти и не държат на сигурността на работата, а при трудност са готови да си тръгнат, защото никой не зависи от тях.
Дискриминация към майките обичайно има само към тези, които са с деца в градинска възраст,които ползват често болнични, защото се смята, че в градината могат да злоупотребяват с болнични, без това да се отрази негативно на образованието на децата. Майките с деца в училищна възраст се приемат за предвидими (отсъстват само през ваканциите и може да се разпредели работата към тези без деца или с вече самостоятелни такива).

Дългото майчинство също се отразява, дори повече от късото. Навсякъде има разлика в заплатите, дори и в България мъжете печелят повече. Само да погледнем пенсиите и ни става ясно.

Конкретно в нашата професия няма разлики, но ние не сме на заплати.
Разлики във висококвалифицираните дейности по пол също няма.
Има единствено при специфичните професии,чието изпълнение зависи от физически особености по пол или традиционно се осъществяват от единия или другия пол.

Дългото майчинство, без да се обижда някой, се отразява пагубно на връщането на работа, компетенциите и ритъмът на натоварване.
Особено ако си съчетал 2 майчинства по 3 години плюс периода на бременност с болничен.
Това са години извън професионалното развитие, които в някои професии са фатална загуба.
Представете си балерина с 3 деца и по  години майчинство, например.
За мен (или поне в нашето семейство) тези неща се изчистват преди майчинството. Слагат се картите на масата и се уточнява, че след като и 2-мата искат деца, "жертвите" са от страната на 2-мата.
Аз не бях склонна на дълго майчинство. Обичам си работата, носи ми истинско удоволствие и 2 години вкъщи и щях да съм професионално назад.
Затова намерихме начин как да се гледат децата и аз да се върна на работа без да вземам болнични за всеки сопол.
Бащата също е равнопоставен родител и може да полага повече от адекватни грижи за болно или малко дете.
Поне при нас това беше уговорката и тя беше спазена, което ми даде спокойствие и удовлетвореност.
Не смятам, че съм ощетена откъм заплата спрямо мъжете. Нито откъм свободно време и развитие.

И при нас беше като при Фрау. До момента, в който решихме да е работя преди няколко години, но не децата бяха в основата на решението, а и това не означава, че не ми вървят стаж и осигуровки, което е друга тема.
Така или иначе, докато има таван на пенсиите, след един момент няма смисъл човек да се напъва излишно, стига да е достатъчно подсигурен.

Фрау, защо да се обижда някой, то си е така.

С ММ чувстваме ежедневно, че нямаме помощ. И двамата направихме компромиси за да можем да си отгледаме децата. Аз повече естествено, но не беше по наша воля, така се случи.

Аз в началото смятах да карам 1 година майчинство и втората евентуално да я започна. После обаче преценихме с мъжа ми, че ще е добре да бъда и втората година вкъщи - за финансите не се притеснявахме, защото имаме високи доходи + доста спестявания, а и детето сега е мъничко и не ни се стори готово за ясла. Мъжът ми страшно много помага, а и основно той се нагърбва финансово. Но 2 години са макс при нас и не бих се навила да карам трета. Мои близки и приятелки си взеха и трите години, но основното при тях беше, че не им се връщаше на работа.

Колко много сте изписали. Попрочитам темата, но чак сега имам време да пиша.
Аз съм от тези майки, които са писали колко е яло бебето. 2 седмици след изписването отиваме при неонатоложка, която се развика в кабинета, че ще уморим бебето от глад, беше наддал само 50 гр. Почнахме да дохранваме с АМ и бебо се наду като балон, после пък имахме диагноза рахит и там притеснения, прегледи и т.н. Късно пропълзя, ходихме на физио, късно проговори - чак на 2 + години каза първите думи - и на ерго терапия ходихме. Покрай късното му проговаряне се зачетох във възможни причини и диагнози и има вероятност да съм с ХАДВ. Доста симптоми съвпадат и вероятно това е причина за доста от трудностите ми през бебешкия период. Еднообразието и бавното минаване на времето ме убиваха. Малкия е дивак, които не се спира на едно място. И за черешка - работих през цялото майчинство. Тревожността ми е до небесата и все имам чувството, че не се справям - нито с дете, нито с работа.
Като ви чета за ваканции, пътувания, екстремни спортове, чак ме е срам да кажа, че единственото което искам е да имам време да порисувам, да гледам нещо и да покарам колело. първите 2 вече ми се случват, за последното ще почакам още. Но имаше и време, когато беше само бебето, работата и домакинстването. Просто нямах сили за нищо друго.
Аз имах хоби с рисуване, което ми носеше доста добри доходи. За съжаление не ми оставаше време и сили да го поддържам през майчинството, то ми помагаше и да съм по спокойна и уравновесена. Появата на изкуствения интелект обаче го погреба тотално. Преди бебето изкарвах много добри пари, дори повече от ММ, така че майчинството доста ме дръпна назад кариерно. И ММ помага, и свеки идва, дори и платена помощ сме имали, но не знам къде са дъня за да е толкова трудно.
Поне идва лъч надежда - очертава се скоро да почнем ремонт на наследствената ми къща. Там ще е по широко отколкото в апартамента на ММ. Има и двор - слагам малко катерушки и само отварям врата малкия да излиза и да беснее навън. Дори големия градски парк е на 5 минути. Сега прекарваме малкия с кола - 2 ходенета до парка - 2 курса с колата - 30 мин отиване и връщане.

Относно пенсиите -дъщерята взема за баща си 3-4 лева над минималната наследствена пенсия. Той имаше над 25 години трудов стаж на реални осигуровки, като част от стажа му е АЕЦ Козлодуй, друга част втора категория труд и останалата на около средната работна заплата. Дете, с починал родител, само с 5 години стаж на МРЗ взема пенсия с разлика 3лв.от нейната. Та смятайте при начина на изчисление на пенсиите в България, колко ще се отрази едно майчинство на пенсията, която ще се отпусне след минимум 30 години.              Дългото майчинство в България определено е плюс. След 6-тия месец то може да се ползва от таткото или от баба и дядо на детето. Това е много добре, понеже майката може да се върне спокойно на работа, без да се притеснява, че всеки момент ще й звъннат от яслата, че бебето е вдигнало температура. Докато детето тръгне на детско заведение, пък вече тя е навлязла в работата, много по-различно е от това да се случат нещата едновременно. В момента има и програма за детегледачки. Освен, че се плаща една МРЗ на детегледачката, майката си взема заплата и половината майчинство. Може и да си пратиш детето на ясла и пак да ползваш детегледачка, но на 4 часа и на половин заплата. И дори и цялото майчинство да си ползваш, после ти се пази мястото. Мои приятелки в чужбина, в страни с 3-4 месеца майчинство, напуснаха работа и след няколко години търсиха нова.                                                          На мен ми се наложи да се преквалифицирам на 37 години, но не заради детето. Работих 11 години в една фирма, като съм била на най-различни позиции и се чувствах много на мястото си, но тя фалира. На новата работа, която хич не ми допадаше забременях още по време на изпитателния срок (правехме опити от 2-3 години тогава, не избрах нарочно момента). Идеята ми беше да не се връщам, да си ползвам майчинството и да търся друго, но не намерих и се наложи да се върна по финансови причини след втората година. Продължи да не ми харесва, за щастие след 3 месеца се откри вътрешна позиция в съвсем различен отдел, за която кандидатвах и така вече 12 години съм си там. Доучвах си, защото квалификацията ми не беше най-подходяща за мястото. Моя приятелка години наред не се решаваше на второ дете, защото я беше страх, че ако излезе майчинство ще й вземат мястото в работата, при първото съкращения така или иначе я махнаха, но вече й беше късно за дете. Аз бих посъветвала младите жени, които се колебаят да се съобразяват само със своите желания и тези на партньора си и да знаят, че всяко нещо с времето си, а то минава много бързо.