Интересно що не се е прежалила тя самата.
Тя с такива движеше. Не е въпросът защо тя не се е прежалила, щеше, мъжете около нея бяха такива. Обидното беше в опита за изнудване.
Не знам как да го обясня, за да не звуча надменно. Аз си бях и тогава амбициозна, с добър външен вид, интереси. В малкия град също има социални прослойки. Живеех в центъра, ходех там по заведения, клубове, приятелите ми са били като мен. Учех в най-елитната за града гимназия, в която се влиза с изпити. Ходех на частни уроци, имах планове за висше.
Това момче беше от крайните квартали. Там гледаха овце, градини, работеха по полето (не го казвам с лошо). Повечето учеха в най-изпадналите училища за земеделци. Не ходеха на училище, имаха само двойки. Събираха си се по кварталите, слушаха си сръбско и си се напиваха - бой, еване, и сръбска музика, дето е лафа.
Такива момчета не са имали досег с мен. Смятаха ни за префърцунени и надути. Ние тях за прости.
Тоест аз никога не бих се хванала с такова момче, и то съответно никога няма да може да хване момиче от моята среда. И те се опитаха с шантаж да ме накарат, което беше адски долно.
